26.10.2009 г., 10:15

Чувства без стряха...

1.1K 0 17

Чувства без стряха.

Проливен дъжд от мисли.

Измокрен страхът...

 

Капчук-истина.

Дъга от желания

недокоснати...

 

 

 Капчици радост

по стеблото на съня

тихо се стичат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много финес и много нежност в тези поетични щрихи! И понеже си отнасям винаги нещо за сейфа - за вечни времена! - от тук си прибирам (с твое позволение)"чувствата без стряха" и "измокрения страх". На тия чувства без стряха преди повече от двадесет години зададох въпроса:"Защо ти са дом и пътека, любов? Защо да те крия?". Много ми е хубаво при твоята поезия! Благодаря ти!
  • Твоите стихове са винаги много нежни, много мелодични. Уникални по своему. Хареса ми!
  • Колко много истина със толкова малко думи.
    Браво Веселка!
  • Добро утро, адаш!
    Не ги умея тези източни форми, ама много ми харесват!
  • Аз пък си избирам това:
    " Капчици радост

    по стеблото на съня

    тихо се стичат..."

    Източните форми са за хора, способни да "уловят" и запазят мига. Поздрави, Веси!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...