26 окт. 2009 г., 10:15

Чувства без стряха...

1.1K 0 17

Чувства без стряха.

Проливен дъжд от мисли.

Измокрен страхът...

 

Капчук-истина.

Дъга от желания

недокоснати...

 

 

 Капчици радост

по стеблото на съня

тихо се стичат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много финес и много нежност в тези поетични щрихи! И понеже си отнасям винаги нещо за сейфа - за вечни времена! - от тук си прибирам (с твое позволение)"чувствата без стряха" и "измокрения страх". На тия чувства без стряха преди повече от двадесет години зададох въпроса:"Защо ти са дом и пътека, любов? Защо да те крия?". Много ми е хубаво при твоята поезия! Благодаря ти!
  • Твоите стихове са винаги много нежни, много мелодични. Уникални по своему. Хареса ми!
  • Колко много истина със толкова малко думи.
    Браво Веселка!
  • Добро утро, адаш!
    Не ги умея тези източни форми, ама много ми харесват!
  • Аз пък си избирам това:
    " Капчици радост

    по стеблото на съня

    тихо се стичат..."

    Източните форми са за хора, способни да "уловят" и запазят мига. Поздрави, Веси!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...