Oct 26, 2009, 10:15 AM

Чувства без стряха...

1.1K 0 17

Чувства без стряха.

Проливен дъжд от мисли.

Измокрен страхът...

 

Капчук-истина.

Дъга от желания

недокоснати...

 

 

 Капчици радост

по стеблото на съня

тихо се стичат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много финес и много нежност в тези поетични щрихи! И понеже си отнасям винаги нещо за сейфа - за вечни времена! - от тук си прибирам (с твое позволение)"чувствата без стряха" и "измокрения страх". На тия чувства без стряха преди повече от двадесет години зададох въпроса:"Защо ти са дом и пътека, любов? Защо да те крия?". Много ми е хубаво при твоята поезия! Благодаря ти!
  • Твоите стихове са винаги много нежни, много мелодични. Уникални по своему. Хареса ми!
  • Колко много истина със толкова малко думи.
    Браво Веселка!
  • Добро утро, адаш!
    Не ги умея тези източни форми, ама много ми харесват!
  • Аз пък си избирам това:
    " Капчици радост

    по стеблото на съня

    тихо се стичат..."

    Източните форми са за хора, способни да "уловят" и запазят мига. Поздрави, Веси!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...