Сипах си мислите крилати във чаша,
за теб са всичките – изпий ги на екс.
Ти май не очакваше, а дълбоко в душата
се кипрят чувствата и ме измъчват до днес.
Все очаквам деня най-капризен,
когато ще погледнеш усмихнатите ми очи.
Сънят ми окапва, от сълзи пронизан е...
Преглъщам и в устните горчи ли, горчи...
Банално-красиво, инак не мога
да се отърся от всички тези мечти.
Наивна е вярата, че щом си избягал,
ще престана да те желая, нали? ...