Чувства за неверници
Наказах теб... но себе си убих,
направих го... докато чаках,
поредните ти думи заглуших,
унищожих, разпръснах мрака.
Сега съм с теб, макар и нереално,
сега съм силна, макар да съм сама,
сега жена съм... приказно мечтана,
сега съм... парещ огън в пепелта.
Сега и стена и раздирам със наслада
на болката... прокъснатата дреха,
сега дъха ти... нереално аз побирам
в отворената си... вълшебна шепа.
Сега е рано... рано да ни има,
сега е късно... късно да ни няма,
сега е... изгрева на здрача във очите,
сега е... здрач във утринта смълчана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
