Чувства за неверници
Наказах теб... но себе си убих,
направих го... докато чаках,
поредните ти думи заглуших,
унищожих, разпръснах мрака.
Сега съм с теб, макар и нереално,
сега съм силна, макар да съм сама,
сега жена съм... приказно мечтана,
сега съм... парещ огън в пепелта.
Сега и стена и раздирам със наслада
на болката... прокъснатата дреха,
сега дъха ти... нереално аз побирам
в отворената си... вълшебна шепа.
Сега е рано... рано да ни има,
сега е късно... късно да ни няма,
сега е... изгрева на здрача във очите,
сега е... здрач във утринта смълчана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
