Във Вселената безкрайна
съществуваш само ти,
а душата е побрала
чувства силни и мечти.
За сърцето няма тайни,
то усеща пулса твой
и дори така далечни
мислите те правят мой.
А дъждът вали не спира,
красотата той руши,
сякаш бърза в надпревара,
иска да ни раздели.
Чувствата ми ти изпращам
по красивата дъга,
с нея нежно те прегръщам
и ти нося любовта.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени