Във Вселената безкрайна
съществуваш само ти,
а душата е побрала
чувства силни и мечти.
За сърцето няма тайни,
то усеща пулса твой
и дори така далечни
мислите те правят мой.
А дъждът вали не спира,
красотата той руши,
сякаш бърза в надпревара,
иска да ни раздели.
Чувствата ми ти изпращам
по красивата дъга,
с нея нежно те прегръщам
и ти нося любовта.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
