Anita765 (Ани Монева)
297 11768
6.02.2011 г., 22:15 ч.

Чувство 

  Поезия
944 1 24

 

Назаем ли те взех като монета,

или измислих те – среднощен стих?

Навярно бил си и било е светло.

Но да държи в ръце кой може миг?

 

Сега е придошла съвсем реката,

разлива тишина със своите води.

Измислица – и затова е кратка.

След нея кишаво е и така боли.

 

И няма сън, дъждът е непознат.

Стъклото на прозореца не го приема.

Замръкнал и замръзнал свят

от пръстите ми топлото отнема.

 

Уличната лампа все така премигва,

оглежда се във локвата под нея.

Пердето тази вечер се усмихва,

неосъзнато, не усетило е суховея.

 

Назаем ли те взех като монета?

Не съм. Огледала съм се в очи.

Оставаш чувство. Чувство във поета.

И думите... Ела и ме стопли...

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??