4.02.2024 г., 14:32 ч.

Циганка 

  Поезия » Друга
200 0 0

Жена от огън.., жена от плам..,

С цвят на кръв от разкъсан бокал.
Ти пронизваш плътта ми без срам
с две очи като с остър кинжал.


Ти си още дете, но узряваш
и на път си да станеш жена.
С дъх на грях ти мъжа заразяваш
и нехаеш за свойта цена.

И родена от слънце и вятър
ти танцуваш и пееш на воля.
Като есен след циганско лято
изиграваш фаталната роля.


Млада циганко, нямаш задръжки.
Твоят танц е първичният зов.
И обсебен от трелите кръшни,
със очите ти правя любов.


А косите ти с цвят абаносов
непослушно по теб се извиват
и по вятъра бясно се носят,
като морски вълни се разливат


А гърдите ти люшкат се волно
и танцуват със теб под корсажа
и страстта на мъжете е болна,
както болен е само миражът.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??