Циганко моя
Циганко моя, гледай ми на ръка!
И тя, като мене е малко прикрита...
Половина сърце... ех, че съдба...
знам ще ми кажеш... Няма да питаш...
В мен стъбла са прикрили много чужди съдби...
В шепа ги гледах... Можеха да прорастнат...
Сега пепел измитам, а отвътре тръпчи...
А когато обичаш е просто прекрасно...
"Половина сърце не ще вземеш в ръка!
Щом поискаш да грее, Тя двойно е предпазлива...
Как Храм съгради с половина душа?!?
Половина вина, до гроб, ще залива...
Не ме гледай в очите! Не помисляй дори!
Не ми давай пари! От тебе не искам...
Половина сърце... Знаеш ли как боли?
Две очи винаги... След теб... Ще подтискат..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени