Циганско лято
Есен е.
Разгърдено голо хоро играе вятърът,
шарени листи се ронят в краката му,
облак перчема му скрива в калпака си,
господарската сИтни и подсвирва с уста.
Топло е.
Циганско лято напира в душата му,
в пояса златни монети подрънкват -
отбрулени листи, житата изронени,
а китката зад ухото му са ятата.
Чудя се.
Къде да си дяна сърцето от ситост -
денем ми вятър пълни пазвата с ябълки,
нощем се гушвам в леглото на циганско лято.
С мирис на окосено сено заспива душата ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
