30 sept 2010, 0:01

Циганско лято 

  Poesía » Del paisaje
1522 0 22

 

Есен е.

Разгърдено голо хоро играе вятърът,

шарени листи се ронят в краката му,

облак перчема му скрива в калпака си,

господарската сИтни и подсвирва с уста.

 

Топло е.

Циганско лято напира в душата му,

в пояса златни монети подрънкват -

отбрулени листи, житата изронени,

а китката зад ухото му са ятата.

 

Чудя се.

Къде да си дяна сърцето от ситост -

денем ми вятър пълни пазвата с ябълки,

нощем се гушвам в леглото на циганско лято.

С мирис на окосено сено заспива душата ми.

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??