Masha13 (Мария Шандуркова)
115 156
18.10.2011 г., 12:32 ч.

Циганско лято 

  Поезия » Пейзажна
603 0 7

(триптих)

Пред зимните бури Балканът почива

под бистрия въздух с одежда красива...

Октомври запалил огньове в недрата –

оранжево-жълта пламти планината.

 

Под нежното синьо в небесния купол

Художникът ярки бои е натрупал...

Прозрачно е всичко, ръката протягаш,

далечното стигаш, във него оставаш.

 

И чудото става – пречистен, замаян,

уверен си – виждаш – пред тебе е Рая!

И нищичко друго не искаш да имаш,

а само Балкана с картината зрима.

 

***

Вятър развява фустите шарени,

Слънцето огнено тъпана бие,

звънват дайрета – листи обжарени,

птици прощално в небето се вият.

 

Черна градината – рохка орана,

чакат, зарити, цветята  до пролет,

а пък лозата в ръждива премяна

смучи нектара от земния корен.

 

Слънцето багри море уморено,

тъмно-зелено-сребристи вълните

търсят по пясъка чувства студени,

правят любов и закриват следите.

 

***

Циганско лято в сърцата ни шета,

връща ни огнени страсти и спомени.

Бяхме със тебе щастливи хлапета,

бяха душите за обич отворени.

 

Скривам по малко от късното лято –

радост и обич, и влюбени погледи,

в сняг и във лед ще е скоро земята –

искам горещо сърце да ме води!

2010-2011

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??