Циганско лято
(триптих)
Пред зимните бури Балканът почива
под бистрия въздух с одежда красива...
Октомври запалил огньове в недрата –
оранжево-жълта пламти планината.
Под нежното синьо в небесния купол
Художникът ярки бои е натрупал...
Прозрачно е всичко, ръката протягаш,
далечното стигаш, във него оставаш.
И чудото става – пречистен, замаян,
уверен си – виждаш – пред тебе е Рая!
И нищичко друго не искаш да имаш,
а само Балкана с картината зрима.
***
Вятър развява фустите шарени,
Слънцето огнено тъпана бие,
звънват дайрета – листи обжарени,
птици прощално в небето се вият.
Черна градината – рохка орана,
чакат, зарити, цветята до пролет,
а пък лозата в ръждива премяна
смучи нектара от земния корен.
Слънцето багри море уморено,
тъмно-зелено-сребристи вълните
търсят по пясъка чувства студени,
правят любов и закриват следите.
***
Циганско лято в сърцата ни шета,
връща ни огнени страсти и спомени.
Бяхме със тебе щастливи хлапета,
бяха душите за обич отворени.
Скривам по малко от късното лято –
радост и обич, и влюбени погледи,
в сняг и във лед ще е скоро земята –
искам горещо сърце да ме води!
2010-2011
© Мария Шандуркова All rights reserved.
