Пристъпва плавно циганското лято през прага на сърцето ми. Едва опърлена от слънцето, душата ми ще калайдиса като старата тава. Ще заличи нагара от преминали опустошителни любови и мъже, ще изпере и просне мойто минало да съхне бързо на капронено въже. И пременена, и пречистена, обличам отново робата любовна. В злато ще дойде есента ми, но те вричам да си среброто в циганското мое лято.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Гушкам те!