изречена (Мая Попова) изречена (Мая Попова)
49 325
Sep 13, 2006, 10:24 AM

Циганско лято

  Poetry » Love
2.3K 0 18
Пристъпва плавно циганското лято
през прага на сърцето ми. Едва
опърлена от слънцето, душата ми
ще калайдиса като старата тава.
Ще заличи нагара от преминали
опустошителни любови и мъже,
ще изпере и просне мойто минало
да съхне бързо на капронено въже.
И пременена, и пречистена, обличам
отново робата любовна. В злато
ще дойде есента ми, но те вричам
да си среброто в циганското мое лято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0