Sep 13, 2006, 10:24 AM

Циганско лято

  Poetry » Love
2.3K 0 18
Пристъпва плавно циганското лято
през прага на сърцето ми. Едва
опърлена от слънцето, душата ми
ще калайдиса като старата тава.
Ще заличи нагара от преминали
опустошителни любови и мъже,
ще изпере и просне мойто минало
да съхне бързо на капронено въже.
И пременена, и пречистена, обличам
отново робата любовна. В злато
ще дойде есента ми, но те вричам
да си среброто в циганското мое лято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...