Цигара... от луната
Цигара щях да пáлна от луната,
но огънчето беше ми Звезда.
Тя Моя бе! Поисках да ми свети,
но да огрее и цялата земя.
А въздухът, трептящ от изнемога,
сред тишината, в клони бе замрял.
Помолих вятъра - сърцето да прочисти
от лепкава тъга... Бе онемял!
Че мъката ме беше изхабила -
превита, си я носех все на гръб
и трудно преминавах през годините - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация