Паля и поредната цигара, 
гледам пушека се извисява. 
Пепелта ми пада в пепелника пълен, 
гори цигарата, а от тебе няма помен. 
Спомняш ли си понякога за мен, 
когато пушиш в месеца студен. 
Пуша не от нужда, а от самота. 
Няма те до мене, къде си ти сега. 
Паля, тръскам и гася, 
падат и сълзите една по една. 
Къде си, моля те, поне пиши, 
не съм те чувала със дни. 
Не виждам твоите очи, 
далече си и няма въздух в моите гърди.

... 

Тъжна мисля, че е слаба дума,
няма те, защо те няма тук, защо... 
Обичам те, не искам да призная,
няма да го изрека защо, не зная. 
Цигарата попарва вече устните ми,
изгаря между пръстите ми тя.
Целувам за последно парещата ме цигара,
изгасям я и мога вече да заспя.
Изгарящия фас замести твоята целувка,
замръзнала отправям се към празното легло, 
но кой ще върне моята усмивка, 
щом сърцето ми студено, заспива всяка нощ само....