Цигулка
Цигулката на мама
в калъфа черен
затворена седи.
Бях малка.
Тя, мама, свиреше ми,
а аз
слушах я в захлас.
Често молех пак да ми разкаже
как цигулката се смее
и плаче даже.
Обясняваше ми,
че цигулката имала душичка
и аз си представях,
че е малка птичка,
затворена в нея като в кафез.
Тази птичка е замлъкнала днес -
няма кой калъфа да отвори
и цигулката за мелодия вълшебна
да настрои.
Така и не посмях да й кажа тогаз:
- Мамо, на цигулка искам да свиря и аз...
в калъфа черен
затворена седи.
Бях малка.
Тя, мама, свиреше ми,
а аз
слушах я в захлас.
Често молех пак да ми разкаже
как цигулката се смее
и плаче даже.
Обясняваше ми,
че цигулката имала душичка
и аз си представях,
че е малка птичка,
затворена в нея като в кафез.
Тази птичка е замлъкнала днес -
няма кой калъфа да отвори
и цигулката за мелодия вълшебна
да настрои.
Така и не посмях да й кажа тогаз:
- Мамо, на цигулка искам да свиря и аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
