11 авг. 2007 г., 16:55

Цигулка

985 0 5
Цигулката на мама
в калъфа черен
затворена седи.
Бях малка.
Тя, мама, свиреше ми,
а аз
слушах я в захлас.
Често молех пак да ми разкаже
как цигулката се смее
и плаче даже.
Обясняваше ми,
че цигулката имала душичка
и аз си представях,
че е малка птичка,
затворена в нея като в кафез.
Тази птичка е замлъкнала днес -
няма кой калъфа да отвори
и цигулката за мелодия вълшебна
да настрои.
Така и не посмях да й кажа тогаз:
- Мамо, на цигулка искам да свиря и аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...