Aug 11, 2007, 4:55 PM

Цигулка

  Poetry
984 0 5
Цигулката на мама
в калъфа черен
затворена седи.
Бях малка.
Тя, мама, свиреше ми,
а аз
слушах я в захлас.
Често молех пак да ми разкаже
как цигулката се смее
и плаче даже.
Обясняваше ми,
че цигулката имала душичка
и аз си представях,
че е малка птичка,
затворена в нея като в кафез.
Тази птичка е замлъкнала днес -
няма кой калъфа да отвори
и цигулката за мелодия вълшебна
да настрои.
Така и не посмях да й кажа тогаз:
- Мамо, на цигулка искам да свиря и аз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....