Цирк

Опънаха шатра
на три преки от нас.
Цирк ярко нашарен –
разлистен наопаки храст.

Купих две порции смях,
за мен и Дарина.
Усмихнат воден знак,
напоен в симпатично мастило.

Игра с гравитация,
баланс на въже.
Звезди в овулация,
конус-небе.

Клоун с бейзболна бухалка
дирижираше невидим оркестър.
Две ноти шестнайсетини – русалки –
заплуваха към голямото нещо.

Няколко чифта копита
правеха ритъм стандартен.
Аз стоях небрежно в кокпита,
броейки наум преди старта.

Акробатката Стела,
около петдесет годишна,
скочи премерено смело,
към последния ининг.

Купих от нея в антракта
вода и захарен, розов памук.
Щастие в няколко хапки,
картина без звук.

– Тате, искам снимка със понито!
Пет секундна статична езда.
Две деца на манежа се гонеха,
а аз разреждах памука с вода.

Бях забравил двигателя включен.
Няколко глътки с миризма на бензин.
Между пейките прокрадна се скука.
– Второ действие, ела ни спаси!

Огън бълваше змей епилиран,
без крила, но със слюда и грим.
Личеше си, беше тренирал –
само огън, без никакъв дим.

Два-три пудела гордо се пъчеха,
показвайки нови прически.
През гривни и стойки прехвърчаха,
доволни от свойта известност.

Оркестърът свиреше на автопилот.
Клоунът беше хванал друг занаят.
Химик-каскадьор, намазан с лепкав сироп,
като топка билярдна ту напред, ту назад.

Отегчен сервитьор и асистентка млада
жонглираха с кристален сервиз,
с вероятност едно на хиляда
да пропуснат такт от нотния лист.

Двете порции привършваха вече,
Дари плесна доволно с ръце.
Аз стоях в кокпита с поглед, взрян
надалече.
Тръгнах бавно към изхода с разтуптяно
сърце.

Говореше Стела в разговор личен
на жонгльорката млада:
– Добре се справи, мойто момиче!
– Благодаря ти, мамо! – отвърна ѝ с радост.

Билярдната топка намери си дупка,
търкулна се в улея, надолу, надолу,
в страна непозната, с поля изумрудени….
Любопитните кълнове извиха стъбла,
усетили мирис на ново.

Няколко капки лепкав сироп
попаднали бяха върху водния знак.
Химична реакция в симпатично мастило.
Усмихна се надпис: „Заповядайте пак!“.