Cвещицата, на прага ми, отвън
Добре дошъл, ела ти в моя храм,
кумири нямам. Злато не сияе,
от думи сто магии ще създам,
Луната, аз и любовта. Това е.
Боиш ли се? А няма от какво.
Безсънна нощ, звездите ще опише.
Над купола небесен – зарево,
ще пръсне изгрев, мъничко излишен.
И не, че не обичам всеки ден,
но няма ли любов, Луната стене.
Не стой на прага, сам и заблуден,
влез. Помоли се тихичко. За мене.
За всички други аз съм еретик –
за котка плача, куче, или цвете.
Дари ми топлинка – нетраен миг,
в безсънните ми нощи да ми свети.
И може би ще може да заспи
и совата в сърцето, но насън,
с парченца от стиха си ще лепи –
свещицата, на прага ми, отвън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
