24.03.2021 г., 22:02 ч.  

Cвещицата, на прага ми, отвън 

  Поезия » Любовна
231 5 8

Добре дошъл, ела ти в моя храм,
кумири нямам. Злато не сияе,
от думи сто магии ще създам,
Луната, аз и любовта. Това е.

 

Боиш ли се? А няма от какво.
Безсънна нощ, звездите ще опише.   
Над купола небесен – зарево,
ще пръсне изгрев, мъничко излишен.

 

И не, че не обичам всеки ден,
но няма ли любов, Луната стене.
Не стой на прага, сам и заблуден,
влез. Помоли се тихичко. За мене.

 

За всички други аз съм еретик –
за котка плача, куче, или цвете.
Дари ми топлинка – нетраен миг,
в безсънните ми нощи да ми свети.

 

И може би ще може да заспи
и совата в сърцето, но насън,
 с парченца от стиха си ще лепи –
свещицата, на прага ми, отвън.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??