"Добри господине, купете си цвете!
За дамата? Фрезии... Почти без пари!"
Отпрати я с поглед. А тя с "Извинете!"
от масата на Надменния се отдалечи.
"За вас, господине? Вижте ги, свежи,
от мойта градина, сега ги набрах."
С "Мерси, не желая!" Дребен човечец
за миг паузира чакалския смях.
На третата маса - излъскан, засукан,
вярно, плешив, но затуй пък, мастит,
Влиятелният по "бащински" я потупа:
"Не струват цветята, вземи ги хвърли!" ...