toxin (Таня Донова)
357 4101
17.07.2019 г., 18:19 ч.

Цветарка 

  Поезия
1237 9 17

"Добри господине, купете си цвете!

За дамата? Фрезии... Почти без пари!"

Отпрати я с поглед. А тя с "Извинете!"

от масата на Надменния се отдалечи.

 

"За вас, господине? Вижте ги, свежи,

от мойта градина, сега ги набрах."

С "Мерси, не желая!" Дребен човечец

за миг паузира чакалския смях.

 

На третата маса - излъскан, засукан,

вярно, плешив, но затуй пък, мастит,

Влиятелният по "бащински" я потупа:

"Не струват цветята, вземи ги хвърли!"

 

Плачкото почна направо със жалба,

колко, без друго, животът бил скъп.

От другата маса поде Критикарят -

устат като жаба, но с очите на плъх.

 

От горе до долу със гнусните мисли

Женкарят облиза я, и пощипна дори.

Наведе в цветята глава, помириса ги,

но Скъперникът как да извади пари.

 

Кошничка. Фрезии. Дребна цветарка.

Докрай унизена. Самата тя - цвят.

Навярно в очите на другите жалка.

Не просто търгува с красив аромат,

 

а сякаш продава частички от себе си,

и не да спечели пари. Свободата -

с която, получила нова увереност,

да не увехне. Както утре цветята ѝ.

 

... Тръгна към изхода. Свела главица.

Едри бели цветчета от фрезиев стрък

покапаха в кошницата, но от очите ѝ,

и смесиха с другите своя плах дъх.

 

Почти до вратата видя Го. Видя я.

Не бе като другите. С погледа благ,

излъчващ мъжествена, топла омая

сякаш й даде окуражителен знак.

 

Надигна се, срещна я, стола издърпа:

"Заповядай, момиче, седни с мен хапни!"

Гласът му бе топъл, но тонът му твърдо

нейната съпротива, набързо, смекчи.

 

"Не ставам за тук, господине, простете",

сломоти жената и пламна от срам.

Обгърна съчувствено Той раменете ѝ,

нежно, мило опря изцелителна длан

 

до стеснителната ѝ бузка. А после...

Как се влюби цветарката май не разбра.

Не кошничка, днес, във сърцето си, носи

Онзи, който изкупи всичките ѝ цветя.

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Приказка във стихове
  • Пепи, за мен е удоволствие да прочета подобен коментар!
  • Сетих се за цветарката от филма на Ч. Чаплин...и тук, както и във филма ми се навлжниха очите, но същевременно, сякаш четях приказка, а приказките имат щастлив край като този! И се усмихнах! Добрите душѝ заслужават същото в ответ. Аплодисменти, Таня!
  • Безжичен, Фокси, добре сте ми дошли!
  • Аплаузи!
  • Великолепно!
  • Тези най-нежни от всички цветя са ми слабост, Наде. Лично за мен олицетворяват съвършенството. Радвам се, че си усетила стихотворението! Благодаря ти!
  • Видях, усетих, вдъхнах уханието на любимите ми фрезии...Стана ми топло и хубаво. Благодаря, Танче!
  • Светлинко, прегръщам те, мила моя!
    Ангел, Стойчо, сърдечно ви благодаря!
  • Спомних си за незрящата цветарка от филма на Чарлс Спенсър Чаплин...
    Много мило!
  • !!!
  • Имах навремето любима красива песничка "Цветарката Анюта" , може би я знаеш, Токси! 🙂 За нея се сетих, докато четях хубавата ти приказка!!
  • Мариана, много благодаря!
    Краси, тази вечер съм щастлива да получа съвършения коментар от теб! Сравнението ти с класиците ме трогна и умили! Приеми моята признателност!
    Аз ти благодаря, SMooth!
  • Прекрасно, благодаря за усещането!
  • Оу, много трогателно! Тук напомняш Смирненски. Но неговата "Цветарка" няма такъв щастлив край. Дебелянов пише за града "...колко много скърби спотаени!" в "Пловдив", Смирненски – "хиляди души разбити". А ти колоритно си ги обрисувала в детайли тия разбити душѝ. Харесва ми финалният оптимизъм, гарниран със загададъчна романтика.
  • Мерси, Жоре!
  • Настръхнах!
    В любими веднага!
    Благодаря за богатия и ароматен стих, пълен с послания!
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??