Цветарка
"Добри господине, купете си цвете!
За дамата? Фрезии... Почти без пари!"
Отпрати я с поглед. А тя с "Извинете!"
от масата на Надменния се отдалечи.
"За вас, господине? Вижте ги, свежи,
от мойта градина, сега ги набрах."
С "Мерси, не желая!" Дребен човечец
за миг паузира чакалския смях.
На третата маса - излъскан, засукан,
вярно, плешив, но затуй пък, мастит,
Влиятелният по "бащински" я потупа:
"Не струват цветята, вземи ги хвърли!"
Плачкото почна направо със жалба,
колко, без друго, животът бил скъп.
От другата маса поде Критикарят -
устат като жаба, но с очите на плъх.
От горе до долу със гнусните мисли
Женкарят облиза я, и пощипна дори.
Наведе в цветята глава, помириса ги,
но Скъперникът как да извади пари.
Кошничка. Фрезии. Дребна цветарка.
Докрай унизена. Самата тя - цвят.
Навярно в очите на другите жалка.
Не просто търгува с красив аромат,
а сякаш продава частички от себе си,
и не да спечели пари. Свободата -
с която, получила нова увереност,
да не увехне. Както утре цветята ѝ.
... Тръгна към изхода. Свела главица.
Едри бели цветчета от фрезиев стрък
покапаха в кошницата, но от очите ѝ,
и смесиха с другите своя плах дъх.
Почти до вратата видя Го. Видя я.
Не бе като другите. С погледа благ,
излъчващ мъжествена, топла омая
сякаш й даде окуражителен знак.
Надигна се, срещна я, стола издърпа:
"Заповядай, момиче, седни с мен хапни!"
Гласът му бе топъл, но тонът му твърдо
нейната съпротива, набързо, смекчи.
"Не ставам за тук, господине, простете",
сломоти жената и пламна от срам.
Обгърна съчувствено Той раменете ѝ,
нежно, мило опря изцелителна длан
до стеснителната ѝ бузка. А после...
Как се влюби цветарката май не разбра.
Не кошничка, днес, във сърцето си, носи
Онзи, който изкупи всичките ѝ цветя.
© Таня Донова All rights reserved.
