Цвете
Неусетно пристигаш до мен
оставяш ми знака си – цвете,
щедър, тих, странно смутен,
един стрък полагаш в нозете.
Миг кратък, забулен в мрак
достигащ с тайнство в съня
един мил жест, това е знак
носещ радост, зареждащ деня.
Един миг изпълнен от нежност,
мило чувство в душата поражда.
Този цвят е стрък копнежност
огнен порив, живот и надежда.
(а)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
