Етчи (Анета Саманлиева) Етчи (Анета Саманлиева)
2 432
Dec 17, 2006, 2:11 PM

Цвете

  Poetry
993 0 17

Неусетно пристигаш до мен

оставяш ми знака си – цвете,

щедър, тих, странно смутен,

един стрък полагаш в нозете.

Миг кратък, забулен в мрак

достигащ с тайнство в съня

един мил жест, това е знак

носещ радост, зареждащ деня.

Един миг изпълнен от нежност,

мило чувство в душата поражда.

Този цвят е стрък копнежност

огнен порив, живот и надежда.

(а)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Стефан благодаря много
    за коментара в рими.
    Мило, романтично чувство
    в красиви, нежни думи.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Благодаря Вероника, много мили думи.
    Нина прекрасно пожелание ... дано.
    Благодаря Мойра, чувствам ги позитивни.
    Да Гери и за мен това е много радващо.

    Поздрав и усмивка момичета.
  • Белоснежка (Гергана Шутева)
    Белоснежка (Гергана Шутева)
    Прекрасно е, Етчи!
    Всяка жена се радва на поднесено с обич цвете! Поздрави!
  • Moira (Мойра)
    Moira (Мойра)
    Нежен, носещ позитивизъм стих!
    Поздрав!
  • ниана (Нина Сименова)
    ниана (Нина Сименова)
    Прекрасен стих !С подобно светоусещане заслужаваш много красиви
    цветя !Нека животът и любимият ти ги поднасят !

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0