Цвете мое
На дъщеря ми
Щастлива се изгубих в бездна на бездумие,
когато дъх пое си жадно твойто пълнолуние.
Погледна през стъклото образа ти вън нощта
и, мисля си, прикрито тя за теб ми завидя.
Безброй звездици, боцкащи небето със лъчи,
в пороен глъч изсипаха се в твойте две очи.
А изгрев нов, измъкващ се под зимната завивка,
се настани изящно грейнал в слънчева усмивка.
Захласнати по топлата целувка ледени висулки
сълзите бистри озариха с блясък на светулки.
Внимателни, по кожата да не оставят драскотинки,
връз устните ти ален цвят разпръскаха калинки.
В морето синьо плавно се надигнаха вълни
и се разляха бурни, непокорни в твоите коси.
Запяха с вятъра в гласа ти самодиви луди,
дъга се вля в душата ти от дивни пеперуди.
Последният останал във гората стара еднорог
прикри ранимост на сърна зад поглед строг.
Над него трепнаха с крила омайни пойни птици,
във полет шеметен завихриха се твоите ресници.
На вдъхновение природно си венец красив! Уви,
в наследство придобила си и мъничко бодли.
За много други ти ще бъдеш и поезия, и проза.
Във мен, вместо сърце туптиш ти, моя малка Роза!
Честит празник на всички цветя! Цъфтете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
