На дъщеря ми
Щастлива се изгубих в бездна на бездумие,
когато дъх пое си жадно твойто пълнолуние.
Погледна през стъклото образа ти вън нощта
и, мисля си, прикрито тя за теб ми завидя.
Безброй звездици, боцкащи небето със лъчи,
в пороен глъч изсипаха се в твойте две очи.
А изгрев нов, измъкващ се под зимната завивка,
се настани изящно грейнал в слънчева усмивка.
Захласнати по топлата целувка ледени висулки
сълзите бистри озариха с блясък на светулки.
Внимателни, по кожата да не оставят драскотинки, ...