Нарисувах ти цвете в снега!
Подарих ти го с топла целувка!
Ти прегърна ме, с глас се засмя
и отвърна ми с нежна милувка!
Утре този сняг ще се стопи,
а със него – и цветето бяло!...
И земята ще пие сълзи,
за които е тъй закопняла!
Ще остане едничка следа:
обичта ни... смехът на момиче...
Там, където рисувах в снега,
ще покълне красиво кокиче!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени