Ти някъде си там далеч,
а може би тъй близо си?
Не знам.
С невидимата нишка
протяга се пространството във времето,
достига ли те, може би?
Не знам.
И тича посребрена кръглата луна,
на мислите по хълма,
за да ми каже лека нощ.
И тишината ниже се мънистено безспир,
оттук до края на света,
и може би до теб?
Не знам.
А може би сънува цветен сън,
със мен и теб?
Тъй хубаво е, знам.
© Мартина Всички права запазени