Ти някъде си там далеч,
а може би тъй близо си?
Не знам.
С невидимата нишка
протяга се пространството във времето,
достига ли те, може би?
Не знам.
И тича посребрена кръглата луна,
на мислите по хълма,
за да ми каже лека нощ.
И тишината ниже се мънистено безспир,
оттук до края на света,
и може би до теб?
Не знам.
А може би сънува цветен сън,
със мен и теб?
Тъй хубаво е, знам.
© Мартина All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
