Цветето Ангар
Цветето Ангар
Зад сЕло Витиня, под моста висок,
тече сред скалите планински поток.
На китна полянка билкарка седеше,
букет от събраните билки редеше.
А точно пред нея - разцъфнало цвете,
събрало на всички цветя цветовете!
- Билкарко, атласа на билките сам
познавам, но цвете такова не знам!?
- Туй цвете е ново. Това е Ангар -
от обич нещастна най-силния цяр!
От обич безумна по свойта Калина,
от моста той скочил и тук е загинал.
Но Господ над тоя Ангар се смилил,
и в цвете вълшебно го е преродил!
Цъфти това цвете - от мене го знай,
в един ден единствен, в средата на май!
Със изгрева още Ангар разцъфтява,
красив и щастлив, и цял ден се надява
Калина, която цветята обича,
косите си с него с ръка да закичи!
Калина не идва при него обаче!
Тогава, по залез, Ангар ще заплаче
и всяка сълзичка - безценен елмаз,
събирам и кипвам в отварите аз!...
Билкарката дълго до цветето чака.
Когато, по залез, то горко заплака,
тя в сребърна чаша сълзите събра.
А цветето клюмна и скоро умря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
