Тука съм,

под руините,

надигам се наново,

но вятъра е прекалено силен,

не ме пуска,

иска да си остана

завинаги там -  

изпод останките

на едно увехнало тяло,

увехнало от скръбта.

Да го послушам ли или

да се съпротивлявам пред силата му,

да се опълча ли в името на новото ми АЗ,

да се боря ли за да се изправя наново,

а скръбта да си остане в краката ми,

да

искам,

но

....

Той е толкова силен

върху прекършеното ми тяло

и ми става все по-трудно.

Ах, не издаржам.

Защо не ме пуснеш?

С какво ще ти преча аз?

Стига си веел,

не виждаш ли ,че ме

убиваш.

С какво го заслужих??

....

                        Zimed