16.03.2020 г., 10:19 ч.  

Cветла надежда 

  Поезия » Философска, Гражданска
759 7 20

От толкова думи забравих да пиша,
надеждата храни ме – залък по залък.
Ни зима, ни пролет е. Трескаво диша
светът ни човешки. И странно е малък.

 

Дошло ли е време да млъкнем – за малко?
На делникът сив да не сме мъченици.
Страхът е по-силен от егото жалко.
Да слушаме вятъра, градските птици.

 

А нощем самотни прозорчета златни
да светят по пътя на сива умора.
Луната да шепне човешки понятно:
Спомнете си, как е да бъдете хора.

 

Не ще ни отмине смъртта и изглежда
от люлката още в лицето ни диша,
но думи диктува ми светла надежда
и все ми напомня, че трябва да пиша.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роси, Ангелче, благодаря ви! Извинявам се за закъснението, момичета!
  • Това е песен, с която всеки трябва да заспива! За да може насън да се срещне лице в лице с душата си, да надникне в нея и сутринта да тръгне с любов към света! Поздравления, Наде!
  • Прекрасно е, Наде!
  • Смуути, Робърт, Красе, благодаря ви!
  • "Победители са всички, които са се родили, защото победата на човешкия живот е в началото, защото краят за всички е предизвестен.." Прекрасна поезия!
  • супер си!
  • Тъкмо време, да спрем, да се вгледаме в себе си, да се огледаме наоколо, за да преценим какво искаме да вземем със себе си за утре. Много хубав и подходящ за времето стих Поздрав!
  • Живеем във странни времена, хората се критикуват, че прекалено малко четат и пишат, а също и прекалено много. Обществото е разделено на полюси. Затова човек трябва да пише точно колкото иска, и да каже, каквото има да каже - има хора, които имат нужда да слушат!
  • Всеки ден започвам отново и отново да пиша, Йоана. Почти 30 години не писах. Сега не спирам - всеки ден музата ме отнася нанякъде. Могат да си мислят, каквото искат - че съм скучаеща домакиня, графоманка, че го правя за слава и т. н. Аз знам колко дълго са спали думите в душата ми - пиша и ще пиша.
  • Интересна рамка на стихотворението:

    От толкова думи забравих да пиша,
    надеждата храни ме – залък по залък.

    но думи диктува ми светла надежда
    и все ми напомня, че трябва да пиша.

    Сякаш някъде отвъд времето, в толкова малък момент, че чак незабележим, пишещият прописва отново. Но сякаш този момент за него е безкрайно дълъг. Някои хора се отказват, но на други им е заложено в сърцето да пишат, да творят, да разчупват рамки и в тях да поставят картини... Думите могат да бъдат полезни, могат да бъдат и вредни, и писателят, поетът се бори с тази задача - да намери правилните...
  • Щурците не умират пишейки.
    Разказват деветини бабите.
    Живеят в всяка нота, дишайки,
    животът звук, не е за слабите!
    LY!
  • Пиши, пиши-и-и-и, Щурче
    Ах, подлудявай ни! Не спирай!
    Макар да казват всички, че
    щурците пишейки умират.
    (всъщност без последния стих, макар че именно той в оригинала носи много добра поанта)
  • Не, не си. Просто реагираш импулсивно. И аз теб!
  • Гале, Лина, Юри, благодаря ви! Искре, тъкмо си мислех, че ще ме "сръфаш". Кураж, приятели!
  • ..."надеждата храни ме – залък по залък"...
    Точно! Сърдечни благопожелания за здраве и вдъхновение.
  • Пиши, Наде! Говори си с Луната и пиши, защото поезията ти е светла надежда, от която има нужда всяка душа.Поздрав и благословен ден!
  • Няма, Краси! Пак ще празнуваме. Светлинката в душите ни не може да угаси никой и нищо. Жилави сме. Благодаря ти!
  • Аз за "Светла вяра" на Дебелянов се сетих. Едно нетипично негово стихотворение. Сякаш го е писал Смирненски. Как имаме нужда от едно пролетно сгряване и повдигане на сърцата!
    Сивите делници май съвсем ще превземат празниците. Пак с Луната си разговаряла.
  • Тц. И след баня не съм светла, сенсей - от "скъпата боя" съм, по рождение. За другото - благодаря!
  • Като видях заглавието, викам си - Надежда след баня...
    Сериозно. Мълчанието е край града. Тишина и покой.
    Сега - който каквото има, да го каже. Още повече, когато го казва силно, хубаво, красиво, внушаващо някои идеи и помисли.
Предложения
: ??:??