27.12.2012 г., 9:02

Цветна палитра

866 0 0

Бяло - празно, сиво и тъжно.

Проблясък и мигновено жълто.

Зелено и свежо, кафяво, но сухо.

Далечно, тъжно и пусто.

 

Черно, дълбоко, болезнено мъдро.

Пъстро, но ефемерно.

Променливо и някак контрастно.

Преобладаващо синьо - безмълвно.

 

Изведнъж някак от нищото -

червено и страстно,

обливащо, безконтролно.

Вик в тишината, оранжево.

 

Топло, но тъй пронизващо.

Самотно, тъй самотно,

но с исполинска осанка.

Лилаво и гордо изправено.

 

Група от черни опияняващи сенки

раздвижват пространството сиво.

Уж силни, а тъй безпомощни диви.

Борят се, лутат се, губят се

 

в тази богата безцветно-цветна палитра.

Чувствата се преплитат с цветове.

В бяло и черно, чудна игра.

Пресъздава тайнствени светове.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Сави Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...