Цветни нишки

18.08.2022 г., 7:32 ч.

Поезия » Философска

222 0 1

Изтъкана съм от цветни нишки,

Които се преплитат в едно цяло

И изпитвам страх от готовия си лик

Щом погледна в това голямо огледало

Вперила съм поглед в своя силует

И откривам недостатъците си безчет

Поемам дъх, пропит от отчаяние

И моля Господ за покаяние

Благодарна съм, че съм такава

Пълна съм със забележки,

Но нали са те човешки

И няма хора безпогрешни

И няма време за съжаление,

Защото от тази болест, няма изцеление

Успявам да се събера и да изкрещя:

„Обичам се такава, така съм изтъкана“

Ф.Б.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

deja.la.muela (Вая ВИ)

2022-08-18T21:26:53+03:00

Наистина трябва да се обичаме такива, каквито сме. Някои неща няма как да се променят и с обичта към същността ни се отърваваме от голям товар върху живота.