Цветни нишки
Изтъкана съм от цветни нишки,
Които се преплитат в едно цяло
И изпитвам страх от готовия си лик
Щом погледна в това голямо огледало
Вперила съм поглед в своя силует
И откривам недостатъците си безчет
Поемам дъх, пропит от отчаяние
И моля Господ за покаяние
Благодарна съм, че съм такава
Пълна съм със забележки,
Но нали са те човешки
И няма хора безпогрешни
И няма време за съжаление,
Защото от тази болест, няма изцеление
Успявам да се събера и да изкрещя:
„Обичам се такава, така съм изтъкана“
Ф.Б.
© Симона Илиева All rights reserved.
