1.05.2025 г., 8:44

Цветотерапия за душата

263 2 2

ЦВЕТОТЕРАПИЯ ЗА ДУШАТА

 

Непохватен небесен зидар

е разбил небосвода неволно

и изпуснал е златен товар –

сноп лъчи върху мрачния покрив.

 

Процеп, в който потъва сега

моят поглед и жадно изпива

всяка капка божествен нектар –

светлина сред дъждовна коприва.

 

И преди със стъкло и бетон

този пролом отвъд да зазидат,

ще съм част от това тържество –

свят, във който мечтая да ида.

 

А когато дъждец заръми

и светът посивее отново,

ти очите ми, Боже, вземи –

да не срещат цвета на оловото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...