1.05.2025 г., 8:44

Цветотерапия за душата

264 2 2

ЦВЕТОТЕРАПИЯ ЗА ДУШАТА

 

Непохватен небесен зидар

е разбил небосвода неволно

и изпуснал е златен товар –

сноп лъчи върху мрачния покрив.

 

Процеп, в който потъва сега

моят поглед и жадно изпива

всяка капка божествен нектар –

светлина сред дъждовна коприва.

 

И преди със стъкло и бетон

този пролом отвъд да зазидат,

ще съм част от това тържество –

свят, във който мечтая да ида.

 

А когато дъждец заръми

и светът посивее отново,

ти очите ми, Боже, вземи –

да не срещат цвета на оловото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...