1.05.2025 г., 8:44

Цветотерапия за душата

262 2 2

ЦВЕТОТЕРАПИЯ ЗА ДУШАТА

 

Непохватен небесен зидар

е разбил небосвода неволно

и изпуснал е златен товар –

сноп лъчи върху мрачния покрив.

 

Процеп, в който потъва сега

моят поглед и жадно изпива

всяка капка божествен нектар –

светлина сред дъждовна коприва.

 

И преди със стъкло и бетон

този пролом отвъд да зазидат,

ще съм част от това тържество –

свят, във който мечтая да ида.

 

А когато дъждец заръми

и светът посивее отново,

ти очите ми, Боже, вземи –

да не срещат цвета на оловото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...