May 1, 2025, 8:44 AM

Цветотерапия за душата

  Poetry
259 2 2

ЦВЕТОТЕРАПИЯ ЗА ДУШАТА

 

Непохватен небесен зидар

е разбил небосвода неволно

и изпуснал е златен товар –

сноп лъчи върху мрачния покрив.

 

Процеп, в който потъва сега

моят поглед и жадно изпива

всяка капка божествен нектар –

светлина сред дъждовна коприва.

 

И преди със стъкло и бетон

този пролом отвъд да зазидат,

ще съм част от това тържество –

свят, във който мечтая да ида.

 

А когато дъждец заръми

и светът посивее отново,

ти очите ми, Боже, вземи –

да не срещат цвета на оловото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....