Цветовете
775
0
0
Цветовете
В цветовете се ражда душата,
разпознала красива мечта!
Във очите прелива тъгата,
не открила в света любовта.
С цветовете ликува душата,
тя докосва красиви цветя.
Все така лъкатуши реката,
все така зеленее трева.
Бавно облакът слиза към мене,
плаче с бисерни светли сълзи.
Тича някъде бързото време,
хоризонтът далечен трепти.
С цветовете светът е чудесен,
но защо ли пак липсваш ми ти?
Не, не искам в сърцето си есен,
ти ела, в моя свят остани!
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
