Цветовете

В цветовете се ражда душата,

разпознала красива мечта!

Във очите прелива тъгата,

не открила в света любовта.

С цветовете ликува душата,

тя докосва красиви цветя.

Все така лъкатуши реката,

все така зеленее трева.

Бавно облакът слиза към мене,

плаче с бисерни светли сълзи.

Тича някъде бързото време,

хоризонтът далечен трепти.

С цветовете светът е чудесен,

но защо ли пак липсваш ми ти?

Не, не искам в сърцето си есен,

ти ела, в моя свят остани!

            Мария Мустакерска