Цветовете на нощта

Цветовете на нощта

Бледа изгрява луна,

светли са с нея звездите,

а във душата тъма –

мрачни са даже мечтите.

Мина красивият ден,

нощ в тъмносиньо се спуска.

Тъжно е всичко за мен,

тръгвам сама без посока.

И тишината крещи,

рана в душата ми прави,

вятърът само кръжи,

шепне ми някакви тайни.

Мисля за тебе в нощта,

може би с друга си вече,

улична лампа една

в златно липата облече.

Кестенът тихо шуми,

буря бушува в сърцето,

бисер са мойте сълзи,

цветно е само небето.

Мария Мустакерска