May 6, 2025, 8:04 AM

Цветовете на нощта

  Poetry » Love
287 0 0

    

Цветовете на нощта

 

Бледа изгрява луна,

светли са с нея звездите,

а във душата тъма –

мрачни са даже мечтите.

 

Мина красивият ден,

нощ в тъмносиньо се спуска.

Тъжно е всичко за мен,

тръгвам сама без посока.

 

И тишината крещи,

рана в душата ми прави,

вятърът само кръжи,

шепне ми някакви тайни.

 

Мисля за тебе в нощта,

може би с друга си вече,

улична лампа една

в златно липата облече.

 

Кестенът тихо шуми,

буря бушува в сърцето,

бисер са мойте сълзи,

цветно е само небето.

Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...