11.04.2012 г., 10:00

Цветулки

1K 0 27

 

Цветулки

                                                                         на Нанси - една петгодишна вълшебница, която рисува 

                                                                                                                                                невероятно, пише стихове и съчинява красиви песни

Трептят  цветулки, пролетният вятър

ги гали със невидими ръце

и  рее се красиво бяло  ято

 със нежно  ароматено сърце...

 

Едно момиче – взира се в мечтите,

с ръката си докосва слънчев цвят...

душата му  с усмивката си пита:

„Какво се крие в този чуден свят?

 

Дали разбират хората цветята,

говорят ли на техния език?” –

цветулките край нея зашептяха:

„Не всеки чува светлия ни стих...”

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Прекрасно и толкова необходимо- сега!!!Wali/Виолета Томова/
  • Аз си мисля,че и цветята разбират хората и обратно.За мене ще кажа, че в един период от живота ми съжителствах с едни теменужки,а колкото и невероятно да звучи, ги бях кръстила и си говорех всеки ден с тях.Много ме разбираха и споделяха самотата и тъгата ми.Поздрав!
  • Светът на малките вълшебници е изпълнен с цветулки... Много хубаво стихотворение! Поздрав!
  • Ама че цветулчено, карсивоооо! Цветулчест поздрав!
  • Благодаря Ви!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...