Apr 11, 2012, 10:00 AM

Цветулки

  Poetry » Other
1K 0 27

 

Цветулки

                                                                         на Нанси - една петгодишна вълшебница, която рисува 

                                                                                                                                                невероятно, пише стихове и съчинява красиви песни

Трептят  цветулки, пролетният вятър

ги гали със невидими ръце

и  рее се красиво бяло  ято

 със нежно  ароматено сърце...

 

Едно момиче – взира се в мечтите,

с ръката си докосва слънчев цвят...

душата му  с усмивката си пита:

„Какво се крие в този чуден свят?

 

Дали разбират хората цветята,

говорят ли на техния език?” –

цветулките край нея зашептяха:

„Не всеки чува светлия ни стих...”

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments


  • Прекрасно и толкова необходимо- сега!!!Wali/Виолета Томова/
  • Аз си мисля,че и цветята разбират хората и обратно.За мене ще кажа, че в един период от живота ми съжителствах с едни теменужки,а колкото и невероятно да звучи, ги бях кръстила и си говорех всеки ден с тях.Много ме разбираха и споделяха самотата и тъгата ми.Поздрав!
  • Светът на малките вълшебници е изпълнен с цветулки... Много хубаво стихотворение! Поздрав!
  • Ама че цветулчено, карсивоооо! Цветулчест поздрав!
  • Благодаря Ви!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...