Дишам през три вида депресия,
никога няма да разбера коя съм,
мога да поема цялата светлина
от небесата на лицето ти,
задухът който получавам,
докато стоя на опашката в магазина,
ме кара да мисля
колко изгреви и залези
пропускаме, когато сме пияни,
как все повече приличаш на майка си,
а майка ти не е щастлива,
на жените животът им тръгва добре,
докато не осъзнаят, че са красиви,
тогава вече е късно,
вървя по магистралата на дланта ти,
дълго е и няма табели за изход,
и си спомням оная баба,
която ми каза, че съм медиум,
никой не може да избяга от себе си,
чувам те как крещиш, че
от която и страна на емоционалното влакче
да се намирам,
ти пак ще ме обичаш,
но аз съм надолу,
от доста време съм само надолу,
не е нужно да си тръгвам никога,
ти ще си тръгнеш от тоя пожар,
всички сме маймуни,
живеещи в хубави къщи,
забравили еволюцията,
имаме много религии,
но Господ вярва ли в нас?
© Ивона Иванова Всички права запазени
Но е важно да се усмихваш.