Jan 18, 2018, 10:26 AM

Цветя през декември

  Poetry
467 1 1

Дишам през три вида депресия,
никога няма да разбера коя съм,
мога да поема цялата светлина
от небесата на лицето ти,
задухът който получавам,
докато стоя на опашката в магазина,
ме кара да мисля
колко изгреви и залези
пропускаме, когато сме пияни,
как все повече приличаш на майка си,
а майка ти не е щастлива,
на жените животът им тръгва добре,
докато не осъзнаят, че са красиви,
тогава вече е късно,
вървя по магистралата на дланта ти,
дълго е и няма табели за изход,
и си спомням оная баба,
която ми каза, че съм медиум,
никой не може да избяга от себе си,
чувам те как крещиш, че
от която и страна на емоционалното влакче
да се намирам,
ти пак ще ме обичаш,
но аз съм надолу,
от доста време съм само надолу,
не е нужно да си тръгвам никога,
ти ще си тръгнеш от тоя пожар,
всички сме маймуни,
живеещи в хубави къщи,
забравили еволюцията,
имаме много религии,
но Господ вярва ли в нас?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ивона, Ивона, светът става твърде тъжен, когато го осъзнаеш...
    Но е важно да се усмихваш.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...