Цветята на мама
Запролети се.
И нарцисите засияха,
в градината окъпана от сутрешна роса.
Усмивки на цветя.
Пчелите зажужаха,
природата се буди с вълшебна красота.
А твоят труд,
след теб останал
ме топли, щом в малката градинка спирам.
Светът е друг.
И ми е трудно…
без теб, в градинката утеха си намирам.
Остави ми я.
И ми завеща,
на всяко цвете обич нежна да дарявам.
Сега стоя
в градината с цветя…
За твоите ръце с любов си спомням мамо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
