Apr 16, 2021, 4:24 PM

Цветята на мама

  Poetry » Other
791 6 18

Запролети се.

И нарцисите засияха,

в градината окъпана от сутрешна роса.  

Усмивки на цветя.

Пчелите зажужаха,   

природата се буди с вълшебна красота.

А твоят труд,

след теб останал

ме топли, щом в малката градинка спирам.

Светът е друг.         

И ми е трудно…

без теб, в градинката утеха си намирам.

Остави ми я.

И ми завеща,

на всяко цвете обич нежна да дарявам. 

Сега стоя

в градината с цветя…

За твоите ръце с любов си спомням мамо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...